Облак с форма на камила

Книга за напрежението между поколенията, представена под формата на два монолога, заредени с тягата на непреодолимите упреци, гордостта и личните фрустрации на двамата главни герои - майка и син. Романът на Алина Нелега ни предлага нов и съвременен прочит на Хамлетовата история, този път от гледната точка на майката. Кралството е театърът, сцената е животът в съвременното общество. Спектакълът, който несъстоялият се между тях диалог изгражда, е за разпадащото се семейство и за скритите властови механизми, неизменно движещи динамиката на човешките взаимоотношения. Образът на майката е използван като ключ към позицията на жената, разгледана през съвременната чувствителност. Въпросите за вината, за обичта, за трудния период на средната възраст и осъзнаването на независимостта на детето, изневярата и психозата като начин на съществуване на възрастните са кодовете, през които можем да се върнем към една от най-прекрасните истории за живота като театър, която не спира да вълнува хората векове наред. Облак с форма на камила поставя в центъра на романовото действие женски образ. Авторката посяга към историята на Хамлет, но през погледа на Гертруда, на женския образ от тази прочута Шекспирова пиеса, който неоправдано остава периферен и неразтълкуван. Наративът е изграден под формата на два монолога. Първият на майката, която вижда разрухата на неочаквано покосения от психична болест свой син и се чувства безсилна. Вторият е кратък, той е финалът, който разказва изцяло друга история и е монолог на болния син. Алина Нелега е автор, който обича да задава малки въпроси и с тяхна помощ да стига до същността, подбудите и мотивите на хората да се превръщат в чудовищна и бездушна форма на самите себе си. Женските образи я вълнуват дълбоко - и в драматургичните, и в белетристичните ѝ текстове. В сюжетен план тя залага на болезнени и необсъждани в румънското общество теми, от онези, които обикновено се замитат под черджето. В Облак с форма на камила тя повдига много важен въпрос за образа на майката в съвременното общество, за жената, която посвещавайки се на кариерата си, се отказва от присъщата си онтологична роля. Текстът е дълбок, аналитичен и много важен като проблематика, защото извежда на преден план болезнени дилеми в живота на съвременните жени не само в Румъния, но и изобщо в обществата на бившите комунистически страни.