Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. Тя принадлежи на романа като изкуство. Иронията = начинът да покажеш двусмисленото." Из Осемдесет и девет думи Прага, този драматичен и болезнен център на западната съдба, бавно се отдалечава в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Тя, първият университетски град на изток от Рейн, през XV век сцена на първата голяма европейска революция, люлка на Реформацията, град, причинил избухването на Трийсетгодишната война, столица на барока и на неговите безумия, тя, която през 1968 година напразно се опита да ориентира на запад внесения от студа социализъм." Из Прага, една изчезнала поемаКнигата е част от поредицата Съвременна европейска проза на издателство Колибри. Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания. Автор е на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите Шегата (1965), Смешни любови (1963 - 1969), Животът е другаде (1970), Валс на раздяла (1971), Книга за смеха и забравата (1978), Непосилната лекота на битието (1984), Изкуството на романа (1986), Завети и предателства (1993), Безсмъртие (1989), Бавно (1995), Самоличност (1996), Незнанието (2000), Празникът на незначителността (2014).