Островът на ранените души

Понякога няма къде да се скриеш Ужасът продължава само осем минути. Но оцелелите са белязани завинаги. Някои са гневни, други успяват да се съвземат. Симон се затваря в себе си и се мъчи да погребе спомена за кошмара. Отново и отново изживява ужаса как очаква съдбата си, притаена с телефон в ръка. Най-сетне намира излаз за емоциите си в изкуството. Но един човек няма да е доволен от броя на загиналите в мола. И докато оцелелите бавно се възстановяват, търсят подслон и изграждат отново живота си, този човек ще чака търпеливо, за да удари отново. И този път може би няма безопасно място.