Пърси Джаксън и боговете на Олимп - Проклятието на титана - книга 3

…Стоварих се на земята. Виеше ми се свят. Отворих очи, бях в краката на Артемида, която с последни сили едва крепеше небосвода на раменете си.– Бягай, момче! – изсъска тя. – Бягай!Атлас самодоволно пое към мен. Мечът ми го нямаше. Беше отхвръкнал настрани. След няколко секунди отново щеше да се появи в джоба ми, но тогава вече нямаше да има никакво значение. Щях да съм мъртъв. Люк и Талия се сражаваха с настървението на диви зверове, край тях трещяха мълнии и светкавици. Анабет лежеше на земята и се мъчеше да се освободи от белезниците на китките си.– Умри, геройче! – Атлас вдигна копието си, за да ме прониже.