Първо лице единствено число

От страниците звучи музика – джаз, класика, поп – и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят. Спомени, спомени, а сякаш точно онова, което се изплъзва от спомена, ни преследва най-дълго...