Петте нива на привързаността

Надграждайки принципите, описани от баща му в книгата-бестселъра „Четирите Споразумения“, дон Мигел Руис Младши ни приканва да анализираме доколко сме привързани към собствените си гледни точки по един или друг въпрос. Привързаността ни към убежденията – собствени и чужди – се проявява като маска, която не осъзнаваме, че можем да свалим. Той ни кара да прогледнем споразуменията (устойчивите нагласи), които несъзнателно сме сключвали със себе си през годините на съзряване. Тези споразумения са донякъде естествен процес в оформянето на личността – те създават специфична зона на комфорт – необходима за опора и стабилност в психичния свят на човека. След време обаче тези споразумения (привързаности) вече не отразяват истинската ни същност – вкарват ни в рутинни модели на поведение и ограничават свободата ни на избор. В резултат стеснената, нерядко дори изкривената перспектива деформира живота, взаимоотношенията и цялостното развитие на личността – и най-вече, прекъсва връзката с енергията на Първоизточника.