Пейо К. Яворов - Лирика

Съставител: Борис Христов.На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробнов безчувственост нехайна, в мълчание беззлобнона привичен покой:окови тежки влачи и тъй смирен умира,че щастието сякаш в неволята намира,да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко,че уж не вижда злото, когато по-дълбокозабива нокти то -и смучи, и досмуква последната осталаживителна кръв капка в снагата, всичко дала:защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен,и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,знам твоите мечти...Че раснал си при него, че залък твърд и черен,делил си нявга с него; ала кажи, син верен,познаваш ли го ти“ Уви, да беше знаял съмненията тайнии жалбите сърдечни, и мъките безкрайнина тоз прегърбен роб,ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливои участта му тъмна оплакал би горчиво,кат зинал бащин гроб. А той се мръщи ядно на робството в хомота,той чувствува дълбоко неправдите в живота,но не и трезва мощ...Че злата орисия в бедите обвиняваи с поглед към небето пощада ожидава:слепее в черна нощ! Иди, иди при него: лъчата всепобеднана знанията твои - в тъмата непрогледнатам нека възсияй.Погледнал, той ще скъса оковите тогаваи към честита бедност пътеката най-правасамси ще узнай. Пейо Яворов