Плацента

Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеоба неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени дестства и бурни закани за смислен живот.Романът "Плацента" работи с микроскопична оптика върху микроскопно уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост на героите. Езикът се изгражда от идиоми и клишета напълно съответстващи на абсурдността на сюжетите.