Тръгнете „По пътя към мечтите“ с новия роман на младия писател Иво Христов. Антон е поет. Или поне толкова много му се иска да бъде, че е въздигнал лошото момче на руската поезия Сергей Есенин до свой Бог. И подобно на кумира си търси вдъхновение в жените и… алкохола. С подписването на така лелеяния договор с малко издателство за първата си стихосбирка разбира, че е тежко болен. Парализиран от страх и несигурност, изпълнен с неверие и съмнения за таланта си, изтерзан от толкова много и многолика болка, приема предложението за участие в поетичен пленер в Гърция. Но между бълнуването и бленуването, между лъкатушенето и подмолните хлъзгавини се прокрадва съзиданието. Когато гръм удари, ехото може да затихне в задушевност и съзидание, в съпричастност и подкрепа, които може да ти даде само любовта! Може би това е история най-вече за болката. За силата да се справяме с нея и да продължаваме по пътя на мечтите си. Защото това е и пътят към щастието, нали?
