Под игото

„Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар – от куршум – сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Също Радината глава беше оставена – по политическа причина вече: Тосун бей беше по-хитър от Тъмрашлията.Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените.С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.Само един човек се мяркаше там, като един призрак.Той беше Мунчо.Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи ярос­т­ни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.Обесиха го на касапницата.Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.”