Последното изкушение

– За манастира ли? – изкрещя тя с неочаквана ярост. – Защо? Какво ще търсиш там? Не ти ли е жал за младостта ти?Младият човек мълчеше; старицата поклати проскубаната си глава; изсъска като змия.– За да намериш Бога ли? – попита тя саркастично.Чу се, почти безплътен, гласът на младежа:– Да...Старицата тури един ритник на кучето, което се мотаеше в слабите й като клечка крака, пристъпи към младежа.– Ех, нещастнико – извика тя, – ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците – като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!