Приказки за размисъл - твърди корици

Някои от тези истории са свързани с ежедневните грижи, други – разказани притчи, но всички те отразяват отделни страни на човешката природа и нашите многолики и човешки слабости. Темите основно засягат въпросите за любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. При всички тези истории интересното е неочакваният обрат в края на всяка една от тях - с една-едничка цел - да провокират читателя към размисъл. Нима достигането пред дверите на мъдростта не е осеяно със солено-сладките тръни на самопознанието? Хорхе Букай ни дарява с магията плувайки леко, почти неусетно да достигнем до дълбоките прозрения за човешката природа и собствената си същност.Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай сътворява за нас магия: четейки тези „приказки“, ние леко, почти неусетно стигаме до дълбоки прозрения за човешката природа и собствената си същност. Идеята за тази приказка ме споходи, докато слушах разказ на Енрике Марискал. Позволих си да го използвам като основа и да го продължа, преобразявайки го в друга история с друго послание и друго значение. В този му вид го подарих един следобед на приятеля ми Норби.Имало едно време в едно много далечно и затънтено кралство един крал, който много обичал да се чувства могъщ. Желанието му за власт не се задоволявало единствено с притежаването й. Освен това имал нужда всички да му се възхищават за огромната сила. Както за мащехата на Снежанка не било достатъчно сама да вижда колко е красива, така и той имал нужда да се гледа в огледало, което да му казва колко е могъщ. Кралят нямал вълшебни огледала, но пък разполагал около себе си с множество придворни и слуги, които да пита дали той е най-могъщият човек в кралството.Неизменно всички му отвръщали едно и също:— Кралю, ти си много могъщ, но знаеш, че магьосникът има сила, която никой друг не притежава. Той познава бъдещето.По онова време алхимици, философи, мислители, духовници и мистици били наричани най-общо „магьосници“.Кралят много ревнувал от магьосника на кралството, който не само че имал слава на добър и щедър човек, но и народът го обичал, хората му се възхищавали и се радвали, че го има и че живее сред тях.За краля не казвали същото.Може би защото имал нужда да показва, че властта му принадлежи, той не бил нито справедлив, нито безпристрастен, а още по-малко добър.Един ден кралят, уморен от разказите на хората за това колко могъщ и обичан бил магьосникът, а може би подтикван от тази смесица от ревност и страх, която поражда завистта, скроил план: щял да организира голямо тържество, на което да покани и магьосника. След вечерята, след като помоли за вниманието на всички, планирал да повика магьосника в средата на залата и да го попита пред придворните дали е вярно, че умее да чете бъдещето. Гостът имал две възможности: да отрече, с което да изгуби възхищението на околните, или да потвърди, с което да подкрепи причините за славата си. Тогава кралят възнамерявал да го попита на коя дата ще умре магьосникът на кралството. В отговор магът щял да назове някаква дата, без значение коя. Кралят замислил да извади меча си и да го убие на място. Така с един удар можел да постигне две неща: първо, да се отърве завинаги от врага си, и второ, да покаже, че магьосникът не е успял да погледне в бъдещето и е сгрешил в предсказанието си. В една и съща нощ щели да умрат магьосникът и митът за неговата сила…Приготовленията започнали веднага и много скоро настъпил денят на тържеството.След обилната вечеря кралят поканил магьосника да пристъпи в средата на залата и се обърнал към него:— Вярно ли е, че можеш да четеш бъдещето?— Донякъде — казал магьосникът.— А можеш ли да прочетеш собственото си бъдеще? — попитал кралят.— Донякъде — отговорил магьосникът.— В такъв случай искам да ми дадеш доказателство — продължил кралят. — В кой ден ще умреш? Коя е датата на смъртта ти?Магьосникът се усмихнал, погледнал го в очите и не отговорил.— Какво има, магьоснико? — попитал кралят, усмихнат. — Не знаеш ли отговора? Не е ли истина, че можеш да виждаш в бъдещето?