Приключенията на Фетко

"По клоните на крушата, а след това по ствола на джанката Фетко се озова в полето зад оградата на къщата. Нослето му се изпълваше с чудни нови миризми, а пролетното слънце приятно топлеше лъскавата му козина. – Колко хубаво е без каишка! - радваше се той. – Никой не ме дърпа и не ми нарежда Фетко, тук!, Фетко, не там!, Фетко, ще се изцапаш!. Отначало Тончето не се притесни, но Фетко не се появи нито през този ден, нито през следващите дни, а храната му стоеше все така недокосната. Търсиха го навсякъде, разлепиха снимката му с обещание за награда по уличните стълбове, разпитаха съседите, а Фетко все го нямаше..." Из книгатаХудожник: Спас Спасов.