Просто така се случи

За пръв път Жерар Депардийо разкрива душата си, помагайки ни да видим света през неговите очи. Седемнайсетгодишният хулиган става актьор случайно. Досегът с изкуството го променя. Помага му да изрази себе си, да освободи неизчерпаемата си енергия. И да се превърне в независим човек без предразсъдъци. Жерар Депардийо не зачита правилата. Слуша единствено вътрешния си глас, който определя пътя, начина на живот и възгледите му. „Просто така се случи“ е откровената му изповед. Жерар Депардийо разказва за тежкото си детство, трудните отношения с жените и децата си. За страстта си към виното, необикновеното приятелство с Владимир Путин и скандалното решение да стане руски гражданин. Депардийо споделя с читателите най-големите си страхове. И своята представа за щастие: да живееш за мига, на предела на възможностите си и да не спираш да мечтаеш. За автора Жерар Депардийо е роден през 1948 г. в малкото планинско градче Шатору. Той е третото от шест деца в бедното семейство на неграмотен леяр. На десет години е изгонен от училище, защото родителите му не могат да си позволят да плащат учебната такса от 5 франка. Жерар израства на улицата и става хулиган, който се изхранва, като краде, проституира и разравя гробове, за да ограбва бижутата и ценните вещи на покойниците. Влиза в затвора заради кражба на кола, но прекарва там само три седмици. На шестнадесет години заминава за Париж заедно с приятеля си Мишел Пилорже и се запалва по театъра. Талантът му не остава незабелязан и той работи усърдно, за да навакса пропуските си. Филмът „Валсиращите“ (1974 г.) с негово участие постига огромен успех и му носи слава и пари. Проправя пътя му към големите роли и му позволява да работи с най-добрите френски и световни режисьори. Жерар Депардийо се превръща в един от най-търсените актьори. Кариерата му обхваща четиридесет и три години и над сто и осемдесет филма. Носител е на две награди „Сезар“ – най-високото отличие за актьорско майсторство във Франция. Номиниран е за „Оскар“ за превъплъщението си в Сирано дьо Бержерак в едноименния филм и печели „Златен глобус“ за най-добър комедиен актьор за първата си англоезична роля във филма „Зелената карта“. Освен с кино и театър, Депардийо се занимава и с производство на вино и проектиране на кухни и бани. Скандалният му личен живот и решението да стане руски гражданин го превръщат в любимец на медиите. Извънреден данък върху най-богатите французи, въведен от правителството на Франсоа Оланд през 2012 г., го принуждава да напусне родината си и да потърси убежище в Белгия. Въпреки че твърди, че никога не се е интересувал от парите, Депардийо смята, че данъкът е несправедлив. Запознава се с Путин, двамата започват да си пишат писма (превеждани съответно на руски и френски) и постепенно се сближават. Смята, че политикът е харесал у него хулиганския му нрав и факта, че „могат да ме намерят мъртвопиян на тротоара“. На 3 януари 2013 година Депардийо става руски гражданин, след като Владимир Путин подписва специален указ за целта.