Увод: Ирина Седакова. Тези свойства са необходими за извършване на много обреди, но преди всичко за лечебните практики, и тъкмо на тях посвещава своя труд доктор Мишев. В тази книга Георги Мишев изследва водата, едната от стихиите, без които човек не може. Не може не само затова, че няма да оцелее ожаднял и обезводнен. В това човекът си прилича и със земята, и с растенията, и те трябва да "пият", за да дават плод. Човекът не може да живее без вода поради други нейни онтологични свойства - хигиенни, освежаващи, а и естетически (да гледаш течащата вода е истинско удоволствие, неслучайно фонтаните украсяват централните площади в градовете). В културата, която още е жива по българските села, която познават и доста граждани, водата се смята за притежаваща магически свойства. В народния език тя получава доста определения: още от приказките знаем за жива и мъртва вода, а има и неначената, ненапита, мълчана, нощувала по звездите... В нея се добавят билки и различни предмети да засилят магичната ѝ и измиваща сила. Тя отнася всичките злини и освобождава тялото и душата от въздействието на нечистото.