Робският синдром при българите

Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и публицистика, които са превеждани на английски, немски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, словашки и литовски език. "От какво се нуждаем? Днес е очевадно и драматично ясно едно, народът ни се нуждае от жесток ред и жестока, безмилостна дисциплина, без които е обречен да загине и да изчезне... Робският страх у българина бе мултиплициран от комунистите, удвоен и утроен. Тъкмо на този робски страх се дължеше подчинението и дисциплината, с които се изграждаше "новият морален кодекс на комунизма", победните петилетки, успехите в икономиката, в леката и тежката промишленост и именно на този робски страх се дължаха кохортите от тайни и явни ченгета, които изпълниха обществения живот, уж да го укрепват, а когато социализмът рухна, благодарение на "перестройката" в Съветския съюз, се пребоядисаха за часове и всичко разграбиха, и по-важното, безвъзвратно опорочиха и поквариха... Социализмът, поради изначалната си жестокост и принуда, защото по друг начин не може да се преодолее изначалната човешка алчност (да не забравяме, че този строй е породен от човешкото желание за справедливост, а в зората на човечеството най-често е определян като утопия), се очертава за някои като "златен век" за страната ни, "златен век" в обществените отношения, в икономиката, в културата, в стандарта и благосъстоянието. Колкото на тарикатите и грабителите ни да не им се ще да го признаят, защото в такъв случай ще трябва да признаят и собствените си престъпления, благодарение на които така рязко и ненадейно забогатяха, този факт се оказва непреодолим. Превръща се с течение на годините за някои в истински мит, в Ханаан, който ограбеният ни до шушка народ все по-често ще споменава и ще сънува. Разбира се, мит и Ханаан за онези, които все още притежават съвест и доблест, чест и морал или поне някакви остатъци от тях, защото те в последно време са на изчезване..." Александър Томов