"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и познато лоно. Делото на Димитър Талев заема средищно място в съвременната българска литература. Той отговори на един законен стремеж към преосмисляне на далечната и близка история на страната след големите потресения и след възможностите за мирно културно строителство през последните десетилетия. По неочакван и блестящ начин Талев се яви като живо продължение на възрожденската традиция на нашата проза. Той доказа неизчерпаемите ѝ възможности с оглед нашата културна история, когато тя носи същата съдържателност, когато в нея се вложи ум и сърце." Тончо Жечев