Самотата

Самотата съществува дотогава, докато доминира. Целта ни е да реорганизираме живота си и да поставим нови цели за постигане. Самотата е състояние на силно стеснени социални контакти, криза на личността в нейното развитие, отдръпване към себе си в собствения си вътрешен свят. Стриндберг пише, че самотата е „да се загърнеш в коприната на собствената си душа, да се превърнеш в какавида и да изчакаш метаморфозата, която е неминуема.“ След такава метаморфоза като промяна на съзнанието излизаме обогатени и с повишена чувствителност, допринасяйки за света около себе си. Севда Маринова