Шедьоври на българския военен разказ

Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните. И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се завръщат бъдещите класици на националната ни белетристика. Почивайте под тез могили ледни:не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,ни славний гръм на битките победни,към вечността е маршът ви последни.Юнаци, лека нощ!Иван Вазов, из „Новото гробище над Сливница“