Шепот - Изабел Абеди

…Доста по-късно, след като това лято беше отминало, Ноа чу Кат да казва, че къща, в която се случват такива неща, би трябвало да изглежда съвсем иначе.Би трябвало да е къща с ъгловати стаи и мрачни салони; къща с високи стени, които да отразяват ехото и от най-малкия шум; къща с дълги виещи се коридори, скърцащи стълби и потайни кътчета...Такава къща би избрал всеки режисьор, и по възможност да е в Шотландия или Англия, отдалечена отвсякъде и с изглед към безлюден ландшафт… …Роберт и Густав обърнаха глави, но те не гледаха към Ноа, а в тъмното край нея.Давид също се заоглежда, задиша тежко и се вцепени.Стъпки по дъските, стъпки в тишината, ужасяващо тихи, ужасяващо бързи стъпки.Ноа нямаше време дори да помръдне.Едно острие се опря в гърлото й.Острие на нож, тежко, хладно и гладко... По неустоим начин Изабел Абеди увлича читателите си в една психологически наситена, изключително напрегната атмосфера в новата си книга „Шепот”.