Шишарко

Бях дошъл от Детството. Помъкнал всичкия си багаж, задъхан, тихач по перона. Притеснявах се да не изпусна връзката, влакът, който ме докара, въздъхна след мен през комина си и тръгна обратно тъжен и празен. Даже не му махнах с ръка, толкова бързах за Възрастландия. И тогава някой каза: "Искам приказка!" Ооо, не сега точно! Ще си изтърва влака. Дано някой друг разкаже - си помислих. Но наоколо беше пусто, а гласчето тихичко хлипаше... Накара ме да забавя ход, после да спра, да оставя багажа и... Това после е и днес. Приказката продължава. Детството е далеч, а за Възрастландия така и не заминах. /Петър Петров/