Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Настоящото известно историческо произведение на Иван Шишманов включва пространна студия, както и извадки от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюр Люзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф (1788). Разгледана е топографията на римския път от Белград до Цариград в древността, средновековието и по-ново време; знаменитите кервансараи; изследван е общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските части на Османската империя; живота в градовете и селата, облеклата, обичаите и други. Иван Димитров Шишманов (1862 - 1928) е виден български филолог, писател, политик, един от основателите на Висшето училище в София (Софийския Университет), професор по литературна и културна история, основател и редактор на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, редактор в списание Български преглед. Като министър на народното просвещение разработва мащабна културно-образователна програма, организира създаването на редица културни институции - Народния театър в София (1904), Етнографския музей в София (1906), Музикалното училище в София, Института за слепи, много читалища. Страстен защитник на българската национална кауза и учен с огромен научен принос. Книгата е част от поредицата Съкровищница на българската наука на издателство Шамбала.