Старобългарското изкуство

Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука". Книгата съдържа 58 платна и 83 илюстрации в текста. Едно от класическите изследвания на Богдан Филов, публикувано едновременно на немски и английски (1919), френски (1922 г.) и български език (1924 г.). Това произведение е определено от учените като културно значимо и е част от познавателната база на цивилизацията. Богдан Димитров Филов (1883 - 1945) е виден български археолог, историк на изкуството и политик. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 - 1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909 - 1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г. По време на войните 1912 - 1913 и 1915 - 1918 предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г. Прави разкопки и проучвания в софийските църкви "Св. София" (1910 - 1912), "Св. Георги" (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929 - 1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931 - 1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 - 1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940 - 1944), председател на Българската академия на науките (1937 - 1944).