Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което едновременно стряска, унижава и обижда. Ако се сведе до чистия си академичен вид, стопанската история се състои от уморително събиране на адекватни данни, обработка, търсене на причинно-следствени връзки и достигане до несигурни отговори на уж прости въпроси."Грешките в българската стопанска история не са малко, но не са и уникално много. Наличието им дава основание за самосъжаление. Позицията на вечна жертва, на добрия и умен бедняк, който е мамен и ограбван от лошите, големите и богатите е удобна, тя прехвърля вината за собствената съдба върху други. Тя обаче не е продуктивна, от нея лъха на интелектуална леност и нравствена тъпота." Из книгатаПенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на няколко книги, сред които Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879 - 1912 г.), Минало несвършено, Пътеводител на историческия стопаджия и други. Публикувал е десетки студии и статии в авторитетни български и международни списания. Член е на Европейското дружество за история на икономическата мисъл и на Центъра за стопанско-исторически изследвания. Книгата е част от поредицата Контрапункти на издателство Ерго.
