Светлин и понеделниците

Това би трябвало да съм аз. По-точно част от мен, от картините ми, от моя живот... Но един живот се преживява, а не се разказва. Много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха. Други времето ги срина по един доста груб начин. И ако има нещо, което сега бих правил, това е нещо, за което аз отговарям отначало докрай. Ние градихме много кули на истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето, и хората сринаха и отрекоха. Светлин Русев Живот като за кино В началото ми се струваше невъзможно да пробия ореола на много известния човек. Ореолът беше обгърнал живота му и в жива връзка с най-новата история на България трупаше митология, натоварваща неговата личност със суперлативи или яростни отрицания. Но тъй като журналистите са по-безразсъдни от историците, бях неудържимо привлечена от идеята да погледна към новото българско време през очите на един голям артист, който познава "меда и жилото" на властта. Светлин не изглеждаше изненадан, когато му предложих да се потрудя върху книга за него. "Значи ти искаш историята на моя живот?" − попита. И неочаквано за мен се съгласи веднага... Започнах да посещавам ателието на "Врабча" 18 с диктофон и да записвам разказите му преди десетина години. Тогава идеята да събера във филм неговия портрет ме плашеше − той изглеждаше нееднозначен и трудно достижим. После драматичният език на картините му и обсебващата красота на неговите колекции някак органично ме повлякоха към телевизионна реализация. Въпреки че самият Светлин Русев неведнъж е доказвал изкушението си към писаното слово, аз вярвам, че устните разкази носят очарование, което може да бъде сравнено с рисунката. Интервютата приличат на рисунки. Те нямат завършеността на маслената живопис, но скъсяват дистанцията и носят особено преживяване заради усещането, че историите в тях са погледнати от първо лице единствено число, че историческите превратности са станали лична съдба... В тях се оглеждаш целият − добър-лош, умен-глупав... Затова с помощта на самия Светлин и със съзнанието, че той е истинският автор на тази книга, си позволявам да подредя и публикувам всички интервюта, които ми е давал през годините. Това е неговият живот като за кино − една биография, развила се пред микрофона, в която фактите са спомените. Петя Тетевенска Май 2009 г.