Това е татко Мумин. Доскоро той живееше със семейството си в чудесна къща с градина в Муминската долина. Но тайно си мечтаеше да ги отведе на остров сред морето и вечер да пали светлините на фара. Стигнаха до най-последния остров - нататък беше само море. Татко Мумин харесваше морето, но реши да проумее неговите тайни, за да може спокойно да се грижи за семейството и всички да са щастливи в новия си дом. Той се мъчеше ли, мъчеше, а всичко някак... му се изплъзваше. Островът ставаше все по-неспокоен и една нощ пясъкът започна да се движи, а езерото дишаше, сякаш някъде дълбоко в земята биеше уплашено сърце... И татко Мумин дойде да разговаря с морето за това! Нали то е неговото море - толкова пакостливо, когато вилнее, и така смирено, когато иска прошка.
