Романът „Тереса“ на Роса Часел (1898–1994) се опира на действителни исторически събития от ХIХ век, но надхвърля границите на тази епоха. В едно деликатно и будно съзнание се преплитат вдъхновеният младежки порив и парадоксът на принадлежността, неизвестността на изгнанието и разрухата на войната, търсенето на идентичност и нуждата от преосмисляне на опита… В проникновено изградения образ на Тереса Манча, любимата на бележития испански поет-романтик Хосе де Еспронседа, откликва самата непреходност на света: любовта се оказва не просто влечение или страст, а опит за разголване на истинската природа на красотата и копнеж по възвишената лична истина. В настоящия сборник Роса Часел, ученичка на философа Хосе Ортега-и-Гасет и носителка на Националната награда за литература на Испания за 1987 г., е представена с още десет от най-добрите си разкази, в които сюрреалистичните видения помагат на новоизкования език да разбули реалността.
