Тежко без музика

Настоящият сборник "Тежко без музика" включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Чарлс Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. „Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост.”