Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна.Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея.Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си.Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си се срещнал докрай със себе си. Понякога тихото носи радост и облекчение. Понякога тихото боли. Но както болестите са път към здравето ни, така и тази болка може да лекува. Да лекува от заблуди и мрак. Осъзнатостта, от която отчаяно се нуждаем, за да оцелеем и оздравеем, минава задължително и през тихото. След тихото идва светлото, както денят следва нощта.
