Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". Фотограф: Димитър Тонин. В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903-1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904-1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906-1909 г.). През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на "Археологически известия на Народния музей в София". Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов "Материали по археологията на България" (1894-1901). "На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфорот от светилището до Глава Панега." НИМ София