Материали по археология на България - том 1

Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903-1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904-1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906-1909 г.). През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на "Археологически известия на Народния музей в София". Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов "Материали по археологията на България" (1894-1901). На първа корица - оброчна плоча на трите нимфи от светилището при с. Огняново, Пазарджишко, НИМ София. Фотография: Димитър Тонин.