Пийт Таунзенд тръгва с идеята за опера, но ето че, както сам казва в едно интервю, превръща сюжета в "психологически роман". Разказвачът Луис Докстейдър (сам по себе си интересен персонаж - начетен, остроумен и не особено надежден) е търговец на картини. Представлява художници "аутсайдери", сред които и Пол Джаксън, някогашна рок звезда, който претърпява психологически срив и заживява в отшелничество, където пренася върху картини своите апокалиптични видения. Уолтър, главният герой, кръщелник на Луис, е млад музикант, който едва ли не физически долавя вълненията на своята публика и това сякаш става причина да приеме големия финансов успех, но да загърби сцената. Луис решава да запознае Пол и Уолтър с надеждата споделеният опит да послужи на младока да разтълкува и претвори натрапчивите си фантазии, тревогите и страховете, от които не може да се отърси. Авторът посвещава особено внимание и на женските образи. Те всички са силни, красиви и способни жени, отстояващи своето място редом и отделно от своите избраници. И една от тях, млада ирландка, на невръстни години нападнала баща си, за да защити своята сестра, в един момент подема разказа, за да внесе порядък сред множеството догадки, защото разказвачът е твърде изтощен от безбройните неочаквани обрати.
