Трябва да те предам

ПОД ЗЛАТНАТА РАМКА SUB RAMA POLEITĂ Те живееха в мрак.Дишащи сенки.Пъхнали ръце дълбоко в джобовете си. Скрили свити в юмруци замръзнали пръсти.Избягваха очите на другите. Рискуваха да бъдат хванати в капана на страха, ако погледнат някого в лицето. Но в тях бяха вперени невидими очи. Дори в най-непрогледния мрак.Очите ги наблюдаваха.Непрекъснато.Неизменното усещане на румънците, че някой ги следи.Ето как го описват: бремето на надвиснала буря.Не цитирам по памет.Думите са на един младеж от Букурещ. Той ги е написал.А после решил, че е допуснал грешка.Като говорим за грешки – някои хора смятат, че Дракула е бил най-голямото страшилище в Румъния.Дали истината ще ги преследва, след като я научат?Дракула е художествена измислица и не е свързан с историята на Румъния. Но в един румънски замък наистина е живяло кръвожадно чудовище, което прекарало в кулата му двайсет и четири години. Докато Дракула избирал определени жертви, това чудовище било жестоко…С всички.То лишавало хората от храна, електричество и свобода.Макар че били издръжливи, румънците страдали от тиранията му.Ще попитате колко е наброявало населението на Румъния тогава?Двайсет и три милиона души. Имената и историите на повечето от тях са неизвестни. А после близо до един гроб била открита метална кутия. В нея имало ръкопис.Така описва събитията едно момче.