Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)

След трийсет години затвор, където лежи за три убийства, бившият убиец, наречен Убиеца Андерш, излиза на свобода, за да срещне бившата свещеничка Йохана Шеландер и почти бившия рецепционист Пер Першон. Убиеца Андерш съвсем скоро се влюбва в Библията и се сприятелява с Исус, свещеничката отдавна ненавижда и Библията, и Исус, на рецепциониста му е все едно. Независимо обаче от тези различия тримата се заемат с поръчково раздаване на правосъдие, а впоследствие и с други небогоугодни, но доходоносни дейности. Великолепната тройка се ръководи от принципа „По-блажено е да се взима, отколкото да се дава“ и макар решително да отхвърля концепцията за даване, което не включва взимане, все пак извършва и някои добри дела. В крайна сметка всичко се развива в благоприятна за героите посока, а Юнас Юнасон благодари на Бог, задето му е позволил да го ползва в разказа си, като му предлага да накара най-разпалените си привърженици да не го взимат толкова на сериозно. „Така всички ще бъдем малко по-мили един към друг и ще имаме повече поводи да се смеем, отколкото да плачем.“