Умирам за България: Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 г.

Наблягаме на думата пореден, защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за „предсмъртните му думи” са известни около 20 версии, а истината е една: „Умирам за България!”Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на дъщерята на ген. Заимов - Клавдия Заимова, като се придържат изцяло към нейните принципи за възстановяване на историческата истина. А според тези принципи публикуването на оригиналните архивни документи и свидетелски показания трябва задължително да предхожда всяка една възможна интерпретация.Документалните материали в тази книга са издирвани в продължение на почти четири десетилетия. Основната част от тях са събрани от Клавдия Заимова, която започва дейността си още през седемдесетте години на миналия век. Поради ограничения достъп до определени архивни фондове, първоначално тя започва да издирва останалите живи свидетели, преки участници в процеса от 1942 г. и записва техните спомени, достоверността на които, са удостоверени с личните им подписи.Предсмъртното писмо на генерал Заимов е предоставено на семейството му от архива на МВР повече от 50 години след разстрела му.Разшифрованите телеграми от съветската легация в София до Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия в Москва са получени от Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация благодарение на неколкогодишните усилия на Михаил Заимов, внук на ген. Заимов.