"Написах тая книга, защото напълно споделям казаното от Едуард Ерио: "Ние се намираме, прочие, при наличност на една система на сложен стил на един социалистически опит, чиито резултати позволяват урок за всички страни", и защото намирам, че нищо така не спъва правилното и желано развитие на обществеността, както предубеждението и заинатеният фанатизъм. Да запазиш свобода на духа си и безпристрастие при изучаване на един проблем е единственото поведение, достойно за човека.Някои, които много късогледо съдят големите събития на нашите дни, смятат, че дори споменаване името на Съветите е вече опасност. Те са тия, които се още не свикват да кажат Ленинград, а са заспали на Петербург... А радиото в това време носи безпрепятствено всички желани и нежелани от нас новини, големите издателски къщи на Запад издават свитък след свитък книжнина за СССР и всичко това прониква навсякъде.Да, от всичко трябва да се учим. Нека не мислим, че съдбата - исторична и стопанска - на един народ може така някак си по хрумвания, леки копирания и чужди внушения да се направлява. Който мисли така, нищо не е разбрал от историята: човечеството в цяло и отделните народи за себе си имат своя съдба и следват своя развой по неизбежния път на социалните закони."Из книгата
