Вечерни слънчогледи

Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на повече от 35 стихосбирки: Една усмивка ми е столица, Неграмотно сърце, Общителен самотник, Обичам те дотук, Дърво и птица, Вечерна дъга, Врана в снега, Вълнение в Константинопол, Миг като вечност, Роднина на дъжда и други. Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и други езици. Авторът е носител на много национални и международни награди за поезия и книги за деца. Вечерни слънчогледиВечерни слънчогледи...Не искат те луна -главите са навеликъм тъмната земя.Не се интересуватот бледите звезди.Небето им е чуждо,различно отпреди.Изчезнал е там Богътна общия им ден...Отдъхват си, свободниот златния му плен.Не гледат и съседа си.А в здрачна тишина,загледани във себе си,те виждат светлина.