Власт и видимост

Ако в модерното общество откриваме, от една страна, „пазара и гражданското общество“, и от друга – „държавата“, които взаимно се предполагат и изключват, наслагват и усилват чрез дублетната форма на либералната демокрация (либерализъм– демокрация), то днес сме свидетели на разлагането и разпадането на тази картина на съставящите я елементи. Утопията на „свободния пазар и либералната демокрация“ (пазарът и изборите като „места на истината“) са заменени от една нова утопия, едновременно „свръхпазарна“ и „свръхдемократична“ – на самите потребители, уловили се в капана на своите безкрайно усилващи се желания и изкушения, в която границите между реалност и фикция са заличени. Кризата на този нов вид утопия, при която тези граници стават все по-размити, неразличими, на свой ред се усилва все повече с кризата и разпадането на либералната демокрация и пазара като „места на истината“. Защото на какво друго може да се крепят виртуалната икономика и политика, лишени от „критерия на реалността“, ако не на вярата в пазара и демокрацията, непрекъснато манипулирана и подсилвана като ресурс на своето възпроизводство.