За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. Георги Господинов Роман от друго измерение. Иван Цанев Мощен аналитичен дар. В тази книга няма мъртви точки. Всичко е премислено, прецизирано и приведено в активно действие. Иван Теофилов Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората… Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света… В началото залогът е една клиника, в края – един континент. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. Думи за книгата: Господинов картографира континента на миналото… Месеците след завършването на книгата („във високосния февруари 2020 г.“) превърнаха едри части от тази фикция в брутално действена реалност. Проф. Георги Каприев, Портал Култура Нужно е да се чете и препрочита този роман. Той представлява едновременно и увлекателно, и болезнено сбогуване с любовта към миналото – сбогуването на автор, който е посветил много на тази любов. Във „Времеубежище“ от водите на миналото изплува най-изкусният гмуркач в съвременната ни литература. Иван Ланджев, Площад Славейков Тук някои глави напомнят за Капричиос на Гоя, за този мрачен, сатиричен гравюрен рез, за заспалия разум, който ражда чудовища... Надежда Радулова, Booklover