Осмо издание. Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, бог или охлюв. Ако Естествен роман беше машина за истории (Le Courrier), то във Физика на тъгата машината е пусната на пълни обороти."Ироник на отчаянието..." Neue Zürcher Zeitung "Нежен и безмилостен... невлизащ в никакви категории." Page, Paris "Изненадващо въздействащ, пълен с хумор и меланхолия..." Times "Земен и интелектуален едновременно." The Guardian "Удивителна плътност! Десет пъти над онова, което правят повечето немски автори." Norddeutscher RundfunkКнигата е носител на следните награди:Международната Награда Ян Михалски, 2016 г. Национална награда за най-добър български роман, 2013Национална награда за литература Христо Г. Данов, 2012Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел Литература, 2012Награда Цветето на Хеликон за най-продавана българска книга, 2012 Илюстрации: Теодор Ушев.
