Продължение на Сам дойдох от Сергей Бояджиев. Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години."Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част (Сам дойдох), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали титани на мисълта и словото (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - професор Калфов (това е псевдоним за объркване на биографите); д-р Христо Тодоров, на заточение в Канада; д-р Любомир Канов, който беше на заточение в Америка; старши научен сътрудник, кандидат на техническите науки, инженер (в случай че не знаете) Джони Пенков; а също и Зигмунд Фройд. Писмата уж са за тесен кръг хора (затова пък какви хора само!), но кой знае - може и на вас да ви се поиска да седнете на нашата маса, да си пийнете от ракията и да си гребнете от кьопоолуто. И да се посмеем заедно!" Сергей Бояджиев
