Железният светилник

„Железният светилник“ е исторически роман и първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев. В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.Романът е базиран в измисления град Преспа и проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрира се най-вече върху фигурата на Лазар и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на повечето жители на Преспа за установяване на българска църква. Всичките образи в романа са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинско първоначално се съпротивлява срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на Султана, когато старата майка сама трябва да отведе детето си към гибел. Затова и романът "Железният светилник" е една излята монолитна цялост - една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в нашата белетристика.