Женската сексуалност

Женската сексуалност е може би най-теоретичното и най-приносното произведение на Франсоаз Долто. Именно в него тя обосновава изграждането на т. нар. неосъзнат образ на тялото и осмисля мястото му в езика. Успоредно с аргументирането на тези идеи Долто проследява възникването и развитието на гениталното у жената от раждането до старостта, отделяйки голямо място на зрялата ѝ сексуалност, на онова, което я спъва или я кара да разцъфти. Предназначен предимно за специалисти, този труд би заинтересувал и всеки читател, добре запознат с терминологията и основните положения на фройдисткото учение, за развитието и осъвременяването на което Франсоаз Долто има безспорна заслуга. Франсоаз Долто (1908 - 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете ѝ са станали класически, а оригиналният ѝ принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение. Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа детската кауза. Идеите си развива в дипломната си работа Психоанализа и педиатрия и в книгите си Детство, Каузата на децата, Всичко е език, Евангелието и рискът от психоанализата, Играта на желанието, Трудно е да се живее. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.