Златните сутри. Хансакунда Упанишад

През каква метаморфоза е преминала човешката същност? Къде се изгуби светлината, блясъкът на златната ера? Как реещата се във висините духовна птица се превърна в затънало в калта страдание? Светът е като ехо: провиква се човекът във вселената на съзнанието и посланието отеква. Ако извикаш: „Боря се срещу теб", и ехото ще въстане срещу теб. Ако кажеш тъжно:„Страдание", ехото ще го повтори. Ако се провикнеш: „Просветление", и ехото ще повтори с теб „просветление". Казват, че човек не е друго освен своето отношение; такъв свят сътворява за себе си, какъвто е той самият.Интелектуалното духовно развитие на човека е като колесница, кретаща по баир: нагоре мъчно проскърцва, а надолу по хълма препуска. Трудно се учи и лесно забравя - такъв е човекът. Човекът забравя, но космическото съзнание помни...