Аутизъм с лице на момиче

Тя все още няма приятели, понякога се смее в метрото, гледайки клипове на телефона си, понякога плаче, когато има много хора и е шумно. Понякога е гневна и тъжна, но тя е много далеч от прогнозата, която получихме за нея преди 13 години. А прогнозата беше, че надали ще проговори, може би ще посещава помощно училище, ще ходи по улиците само придружавана от мен и баща ѝ, никога няма да води самостоятелен живот. Нашите странни деца остават още дълго с нас беззлобни, беззащитни и уязвими за света като малки таралежи без бодли. Ние ще ги пазим и закриляме до края на дните си. Такава е съдбата ни на родители на децата и младежите с аутизъм. Ако моята история може да помогне на други майки на момичета със странно поведение и с неверни диагнози, това ще бъде като полъх на пеперудено крило върху везните