Мнемозина - Мандали

Мандалата е просветена стигмапрозорец към безкраяСамо вярващият ще постигнемагичната омая Изпълнен е кръга с отверстияТриъгълници сферипирамидални плоскости отвеснисветещи във черно Небесната хармония е въплътенав безмълвната мандалаТанцуват същностите вдъхновеникато в огледало Неопределеността на тъмната материяв пулсации вибрираГалактики и звездни феерииот мандалата извират Аскеза и пределно съзерцаниепалят неугасващия огънМандалата е тайното познаниеи образа на Бога ИВАН ГРАНИТСКИ По всяка вероятност интересът на Иван Гранитски към мандалата като специализиран мистериален и художествен текст е възбуден от вчитането в трудовете на Карл Густав Юнг. Но не става дума само за конкретния символ мандала, а за цялостната теория на Юнг за архетипите, които се пазят в човешкото съзнание. В поетичния анализ на мандалата, който ни предлага Гранитски, несъмнено пн открием вдъхновение от тази мнтоиоетична теория. Защото като поет той анализира лу-ховната същност на знака на мандалата, при-влякла го именно със своята мистична природа.За европееца мандалата е енигма. Преди всичко, защото той е възпитан в друг културен код. За него е странно, че в мандала и се преплитат орнаментът, фигуратнвноспа и писмото, че цветът има не природен кла психологически смисъл, а фиксирано конвенционално значение. Мандалата е квинтесенция на ритуала. Тя се създава като изобразителен текст на молитва, който след края на обреда се разрушава. Естетическата привлекателност на мандалата за нас идва от наличието на симетрия, пропорционалност, на разнообразие и структурност. И не на последно място от нейната езотеричност. която интуитивно се разбира като знак на мистерия. Но само редки специалисти могат да „прочетат“ мандалата като митопоетичен и ритуален текст. Гранитски ни предлага поетнче*. дълбоко индивидуален прочит. ИВАН МАРАЗОВ