Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

„Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници.“ – Кайл Смит, Observer Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници, пише разкази – пет сборника за последните 18 години (публикувани също в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др.), преиздавани многократно в Израел, превеждани в различни рекомпилации на над 30 езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Керет преподава в университета "Бен Гурион", събира международни отличия и критики, живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой, пък и на иврит това значи сърце") и жена си Шира Гефен (с нея през 2007 г. спечелиха в Кан "Златна камера" за дебютен пълнометражен филм с техния "Медуза"). В "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга на Етгар Керет на български, са включени дебютният му ("Тръби", 1992) и третият му сборник с разкази ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер", която е и най-дългото произведение на автора, е в основата на пълнометражния филм Wristcutters (2006) на режисьора Горан Дукич, както и на култовия комикс "Пицария Камикадзе".