Балади - Йохан Волфганг фон Гьоте

Откъс от „Горски цар”:Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ.– Какво ти е, чедо, защо се боиш?– Там дебне ни Горския цар, татко, виж!Корона е сложил, опашка развял…– Не се плаши, сине, мъгла си видял.– Детенце прекрасно, ръката си дай!Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат.– О, татко мой, татко, не чуваш ли ти как тихичко Горския цар ми шепти?– Не, сине, недей да се плашиш – в нощта вихрушката гони куп сухи листа.