Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. Но в нея и зад нея трябва да се открие същността. Необходимо е да се види смисълът на всичко това, а да не се остава до видимата повърхност. Тази книга е първи опит в нашето литературознание за въведение към историята на българската литература като история на българския свят.
