„Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо – няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите – все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него – гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. Тия неща, дето са ни се случили – те не изчезват. Те остават в нас и поне докато ни има на тоя свят, ще съществуват. Те са нашите острови в безкрайността и безбрежността, нашето спасение, нищо че никое човешко око не може да ги види. Те съществуват.“
